Изглеждаше, че от тази представа за неподвижен етер следва неизбежно, че големината на скоростта на светлината, измервана от на-блюдател в движение спрямо етера, ще зависи от това движение и в частност от посоката на неговата скорост. Ако с е скоростта на светлината спрямо неподвижния етер, - a v e скоростта на наблюдателя спрямо етера, то съгласно класическата кинематика скоростта на светлината, измервана от наблюдателя, би била с-v или с г според това, дали той се движи в същата или в противоположната посока на тази на светлината. Наблюдател, който априори не познава движението си спрямо етера, би могъл да го установи експериментално, ако иусне светлинни сигнали във всички посоки и измери времето, за което тези сигнали достигат точките на сфера с център в светлинния източник. Ако имаше движение спрямо етера, етерният вятър би повлиял на сигналите по такъв начин, че първи да достигнат повърхнината на сферата тези от тях, чиято посока е точно противоположна на посоката на движението, а последни - онези, конто имат посоката на движението.