Законь
Cтраница 1
Закони Коновалова i Вревського для систем пара - рвдша лежать в основ. [1]
Тези трансформационни закони са [ тясно свързани със законите на Фарадей и Ампер. [2]
Кибернетика вивчае закони перетворення шформацп в процесах управлшня. [3]
 |
Векторная диаграм - [ IMAGE ] - 32. Схема цепи, ма линии переменного тока содержащей катушку индуктивности и резистор с переменным активным сопротивлением. [4] |
То, что законь: Ома и Кирхгофа могут быть написаны в символической форме, определяет возможность применения методов расчета сложных цепей, рассмотренных применительно к цепям постоянного тока, также для расчета сложных цепей переменного тока в символической форме. [5]
При радиоактивном распаде выполняются все законь - сохранения: массы - энвргж. [6]
В класическата динамика има отделни закони за запазване на масата и на енергията на една изолирана система. В релативистката динамика съществува само един закон за запазване на пълната енергия на една изолирана система и масите в покой на частите на системата се изменят всеки път, когато кинетичната енергия се трансформира в друг вид енергия или обратно. Масата в покой на една комплексна материална частица също остава постоянна, докато съответната енергия в покой не варира поради тези изменения. Но масите в покой мо-гат да се изменят чувствително, докато енергиите на взаимодействие са от порядъка на енергиите в покой. Това именно обяснява наблюда-вания дефект на масата в атомните ядра и по общ начин - загубите в маса, конто стават при повечето ядрени реакции. [7]
Визначна роль у розвитку електрохгмп належить Фарадею, закони якого лежать в OCHOBI електрох1м1чних процесгв. [8]
И така получихме уравненията (102.5) и (102.6) от класическите закони на механиката. Първите са общите уравнения на динамиката на непре-къснатите среди, а вторите изразяват просто факта, че тензорът № на напрежението е симетричен, спрямо двата си индекса. [9]
Така реалният свят се заменя с илюзорна действителност, със свещена земя, на която действу-ват тамошни закони - правилами на играта. Жителите на тази земя приличат на плоските същества от приказната Флатландия - те не се сещат, че всяко препятствие по пътя им върху листа хартия, на който са нарисувани, ще бъде преодоляно, стига да подскочат или да се гмурнат в третото измерение. Не се сещат, пък и не личи да искат: в света на играта сляпата баба се спъва, но не си маха кърпата, за да прогледне, децата се мъчат да въртят кубчето на Рубик, вместо да го разглобят, опитват се да свалят халката от примката, но не я раз-чекват с клещи... Влязъл веднъж в играта, играчът се пренася в този изкуствен свят, а за да слезе отново на Земята, достатъчно е да произнесе магнческите думи пу, не играя. [10]
Да разгледаме множеството на реалните функции / на една ре-ална променлива, дефинирани върху интервала ( О, 1), и за композиционни закони да приемем обикновените правила, даващи сумата на две функции и произведението на една функция / с константа ее. При тези композиционни закони разглежданото множество е векторно пространство над полето на реалните числа. [11]
Не можна не наголосити на тш визначнш рол. Ньютон обгрун-тував закони руху планет, емгирично вшкрит. У npoueci и розвитку природно нипикли чудов. [12]
От микроскопичната гледна точка на съвременната физика всички среди се състоят от частици. Но ние можем да застанем на макро-скопична гледна точка и да опнсваме поведението на една непрекъс-ната среда ( флуид или еластично тяло), като съсредоточим вниманието си не върху индивидуалните частици, а върху малък обем на средата. С течение на времето частици влизат и излизат от такъв елементарен обем, като всяка от тях се подчинява на общите закони на механиката Необходимо е да формулираме тези закони по такъв начин, че в тях вече да не участвуват положенията и скоростите на отделните частици. Ето защо разглежданите обемни елементи трябва да съдър-жат достатъчно голям брой частици, за да могат да се дефинират добре средните стойкости на тези величини. Ако пространството е отнесено към три произволни криволинейни координати у1, у2, у3, пред-полагаме, че е възможно да се дефинира плътност на веществото р и вектор скорост v в точката M ( vl) и в момента L Променливите ( у1, у2, у3, /) се наричат ойлерова променливи. [13]
От микроскопичната гледна точка на съвременната физика всички среди се състоят от частици. Но ние можем да застанем на макро-скопична гледна точка и да опнсваме поведението на една непрекъс-ната среда ( флуид или еластично тяло), като съсредоточим вниманието си не върху индивидуалните частици, а върху малък обем на средата. С течение на времето частици влизат и излизат от такъв елементарен обем, като всяка от тях се подчинява на общите закони на механиката Необходимо е да формулираме тези закони по такъв начин, че в тях вече да не участвуват положенията и скоростите на отделните частици. Ето защо разглежданите обемни елементи трябва да съдър-жат достатъчно голям брой частици, за да могат да се дефинират добре средните стойкости на тези величини. Ако пространството е отнесено към три произволни криволинейни координати у1, у2, у3, пред-полагаме, че е възможно да се дефинира плътност на веществото р и вектор скорост v в точката M ( vl) и в момента L Променливите ( у1, у2, у3, /) се наричат ойлерова променливи. [14]
Но в чем же в таком случае выразились философски. Первое открытие, по существу, со стояло в том, что даже те идеи, которые уже очень долго дер жатся и очень точно проверены, могут быть ошибочными. Ка ким это было большим потрясением - открыть, что законь Ньютона неверны, и это после того, как все годы они каза лись точными. Теперь, конечно, ясно, что не опыты были не правильными, а просто все они проделывались в слишко ограниченном интервале скоростей - таком узком, что реля тивистские эффекты невозможно было заметить. И все же те перь мы взираем на наши законы физики куда более смирен но - ведь любой из них может оказаться ошибочным. [15]
Страницы: 1 2