Cтраница 1
Първи случай: пирамидката / е на мясгото си и е правилно ориен-тирана. [1]
Понятията представяне от първи ред и тангенциална евклидова метрика в точка, конто вече имат вътрешен характер, ни позволяват благодарение на него да разпространим върху римановите пространства известен брой геометрични понятия с евклидов произход. [2]
Следователно понятието представяне от първи ред е независимо от използуваната система променливи или, както още се казва, има вътрешен характер. [3]
Повечето от описаните дотук гла-воблъсканици са трудни за човек, кой-то за първи път се захваща с подобна задача. След малко обаче ще се убедим, че като преведем игрите на удобен геометричен език и извлечем логи-ческата им същина, без да обръщаме внимание на механичните подробности, всички трудности постепенно ще изчезнат. [4]
Настоящият Речник не претендира за изчорпателни пълнота, тъй като в дадената облает за първи път се издана многоезичен речник. [5]
Уравненията (113.3), конто са основнате уравнения на динамиката в специалната теория на относшпелността, са формулирани за първи път от Минковски. [6]
Само в някои твърде специални космологични изследвания се разглежда случаят, когато k е различно от нула, Тези уравнения са дадени за първи път от Айн-щайн. [7]
Пойнтинг, вектор на, 147 поток на енергията, 134 праволинейни координати, 56 представяне от втори ред, 76 представяне от първи ред, 73 пренасяне на евклидови метрики, 82 и ел. [8]
Отговорите на папа Николай I по допитванията на б-ьлгарите - важен извор за международное право през IX в. В кн.: Първи международен конгресс по българистика: Доклади. [9]
Изглеждаше, че от тази представа за неподвижен етер следва неизбежно, че големината на скоростта на светлината, измервана от на-блюдател в движение спрямо етера, ще зависи от това движение и в частност от посоката на неговата скорост. Ако с е скоростта на светлината спрямо неподвижния етер, - a v e скоростта на наблюдателя спрямо етера, то съгласно класическата кинематика скоростта на светлината, измервана от наблюдателя, би била с-v или с г според това, дали той се движи в същата или в противоположната посока на тази на светлината. Наблюдател, който априори не познава движението си спрямо етера, би могъл да го установи експериментално, ако иусне светлинни сигнали във всички посоки и измери времето, за което тези сигнали достигат точките на сфера с център в светлинния източник. Ако имаше движение спрямо етера, етерният вятър би повлиял на сигналите по такъв начин, че първи да достигнат повърхнината на сферата тези от тях, чиято посока е точно противоположна на посоката на движението, а последни - онези, конто имат посоката на движението. [10]