Cтраница 1
Движението на кадрите в йерархичните организационни системи като задача на оптималного управление. [1]
Тогава ПРИ движението на пулчетата ще се дви-жат и точките върху тях. [2]
Тензорна форма на уравненията на движението. [3]
И така нютоновите уравнения на движението са инвариантни при преобразувания от класическата галилеева трупа. Оттук заключаваме, че съгласно класическата механика никой чисто механичен експе-римент, извършен вътре в една галилеева система, не позволява да се констатира движението на тази галилеева система спрямо която и да е друга галилеева система. [4]
Уравненията (94.3) и (94.4) са уравненията на движението на М във Vn i. Ако движението на S става в отсъствие на сили, / г-те компонента у - на ускорението на S са нули, но у0 изобщо е различно от нула и съответните траектории на М във Vn не могат да се изтъл-куват по прост геометричен начин. [5]
Всеки слой има по един централен малък петоъгълник, който при движението на слоя се върти около центъра си и посочва цвета на стена га, на която принадлежи. Този петоъгълник задържа към себе си по пет връх-ни елемента ( конто ще наричаме на-кратко върхове; всеки от тях има по три външни стени и може да застава на мястото си в три различии ориентации) и пет ръбни елемента, конто имат по две външни стени с форма на съединени във върховете си равнобед-рени триъгълници; те могат да заста-ват на местата си в две различии ориентации. По този начин във всяка от стените на додекаедъра се получава една вписана петолъчка, която опира с лъчите си в средите на ръбовете на стената. [6]
И така опитът показва, че скоростта на светлината не зависи от движението на наблюдателя. [7]
Този е принципът, който лежи в основата на знаменития опит на Майкелсън, целещ да определи движението на Земята спрямо етера. Спрямо коперникова координатна система ( с начало в центъра на те-жестта на Слънчевата система) скоростта на центъра на тежестта на Земята при орбиталното и движение е около 30 km / s и всеки шест месеца посоката на тази скорост се обръща. [8]
Никакъв физически експеримент - механичен или електр о магнитен, извършен вътре в една галилеева система, не позволява да се констатира движението на тази галилеева система спрямо която и да е друга галилеева система. [9]
На всяка конфигурация на системата съответствува една добре определена точка М от конфигурационното пространство, така че на всяко движение на системата съответствува движението на точка Ж в римановото пространство Vn. Поставяме си за цел да преве-дем динамиката на системата S на езика на динамиката на точка в риманово пространство. [10]
За да се обясни отрицателният резултат от опита на Майкелсън, отначало били предложени различии хипотези: хипотеза за увличане на етера, хипотеза на Риц за зависимостта на скоростта на светлината от движението на източника - изкуствени хипотези, срутили се от експерименталните факти. Но именно хипотезата за свиването на телата при движение, предложена от Фицжералд в съвсем необработен вид, доведе физиците, на първо място Лоренц и Айнщайн, до специалната теория на относителността. [11]
Триъгълни-ците и квадратчетата могат да се из-важдат от кутийката и да се връщат обратно в разбъркано положение. Движението им в кутийката се осъ-ществява чрез въртеке поотделно на всеки от двата шестоъгълника заедно с прилежащите към него шест квадрата и шест триъгълника, като един ход е завъртане на шестоъгълника на 60 наляво или надясно. За да стане въз-можно въртенето, средното квадратче заедно с двата триъгълника отгоре и отделу т рябва да се придвижват наляво или надясно, докато попаднат из-цяло в левия или десния кръг. [12]
Тя се състои от три вида подвижни фигури: 7 ромба, 6 квадрата и 20 равностранни триъгълника. Движението им става в кутийка с форма на два застъпващи се кръга в два цикъла подобно на повечето от описа-ните вече главоблъсканици. [13]
Уравненията (94.3) и (94.4) са уравненията на движението на М във Vn i. Ако движението на S става в отсъствие на сили, / г-те компонента у - на ускорението на S са нули, но у0 изобщо е различно от нула и съответните траектории на М във Vn не могат да се изтъл-куват по прост геометричен начин. [14]
При движението си връхните и ръбни-те кубчета могат да попаднат на своите места с неправилно разподожение на видимите стени или, както се казва още, да са неправилно ориентирани. Централните кубчета също имат вън-шна стена, но нейната ориентация не се забелязва, понеже цялата е в един цвят. [15]