Cтраница 2
Подреждането на кулата до петия стаж не представлява трудност. За подреждането на шестия стаж е доста-тъчно да се убедим, че движението на петия и шестия етаж с прехвърляне на едно топче от единия в другия всъщност не се различава от играта две шесторки от фиг. [16]
Исторически специалната теория на относителността бе породена от отрицателния резултат на опита на Майкелсън. Различии експери-ментални факти бяха довели до представата за етер, съществуващ в абсолютен покой и неучаствуващ в движението на материята, явявайки се същевременно среда на разпространението на електромагнитните вълни. Между тези факти бяха и опитът на Физо за скоростта на разпростра-нение на светлината, движеща се в материална среда, и явлението абе-рация на светлинните вълни. [17]
Принцип на Мопертюи, Да запазим предположенията, конто в предишната точка ни доведоха до интеграла на енергията, и да фикси-раме веднъж завинаги произволната константа, фигурираща във функ-цията U. Тогава е лесно да се изведе и изтълкува геометрично прин-ципът на Мопертюи, който представлява обобщение на получения-резултат за движението при отсъствие на сили. [18]
И така нютоновите уравнения на движението са инвариантни при преобразувания от класическата галилеева трупа. Оттук заключаваме, че съгласно класическата механика никой чисто механичен експе-римент, извършен вътре в една галилеева система, не позволява да се констатира движението на тази галилеева система спрямо която и да е друга галилеева система. [19]
Изглеждаше, че от тази представа за неподвижен етер следва неизбежно, че големината на скоростта на светлината, измервана от на-блюдател в движение спрямо етера, ще зависи от това движение и в частност от посоката на неговата скорост. Ако с е скоростта на светлината спрямо неподвижния етер, - a v e скоростта на наблюдателя спрямо етера, то съгласно класическата кинематика скоростта на светлината, измервана от наблюдателя, би била с-v или с г според това, дали той се движи в същата или в противоположната посока на тази на светлината. Наблюдател, който априори не познава движението си спрямо етера, би могъл да го установи експериментално, ако иусне светлинни сигнали във всички посоки и измери времето, за което тези сигнали достигат точките на сфера с център в светлинния източник. Ако имаше движение спрямо етера, етерният вятър би повлиял на сигналите по такъв начин, че първи да достигнат повърхнината на сферата тези от тях, чиято посока е точно противоположна на посоката на движението, а последни - онези, конто имат посоката на движението. [20]
Нека си припомним по-подробно играта 10 триъгълника. Нейните пул-чета са равностранни триъгълници, конто на фиг. Това означава, че записът на циклите А и В не изразява точно как се извър-шва движението на пулчетата. За да отразим точно тяхното движение, на всяко от пулчетата поставяме по три точки, конто на фиг. [21]
За тази цел да отбележим, че с прибавяне на една константа към всяка от четирите променливи х, у, г, t, което се свежда до извърш-ване на трансляция върху триедъра Oxyz и изменяне началото на времето t, търсените функции (107.2), конто са непременно линейни, мо-гат да се направят хомогенни. Следователно при транслационното праволинейно движение на втория репер спрямо първия една права, неподвижно свързана с втория репер и успоредна на относителната скорост, се хлъзга по права, неизменно свързана с първии репер. Като се заместят първоначалните репери с други, неизменно свързани с тях, може да се постигне оста Ofxf да се хлъзга през време на движението по оста Ох, като общата посока на тези оси е посоката на относителната скорост. [22]
Тази играчка е съвсем просто устроена: състои се от два пластмасови улея с формата на пресичащи се окръжности ( фиг. В тях са поставени 36 топчета, оцве-тени по 9 в четири цвята. На фигурата те са означени с цифрите от 1 до 4 и е показано изходното разпредбление на цветовете. Движението на топчета в улейте се осъществява с палците на дясната и лявата ръка. [23]
Изглеждаше, че от тази представа за неподвижен етер следва неизбежно, че големината на скоростта на светлината, измервана от на-блюдател в движение спрямо етера, ще зависи от това движение и в частност от посоката на неговата скорост. Ако с е скоростта на светлината спрямо неподвижния етер, - a v e скоростта на наблюдателя спрямо етера, то съгласно класическата кинематика скоростта на светлината, измервана от наблюдателя, би била с-v или с г според това, дали той се движи в същата или в противоположната посока на тази на светлината. Наблюдател, който априори не познава движението си спрямо етера, би могъл да го установи експериментално, ако иусне светлинни сигнали във всички посоки и измери времето, за което тези сигнали достигат точките на сфера с център в светлинния източник. Ако имаше движение спрямо етера, етерният вятър би повлиял на сигналите по такъв начин, че първи да достигнат повърхнината на сферата тези от тях, чиято посока е точно противоположна на посоката на движението, а последни - онези, конто имат посоката на движението. [24]
Изглеждаше, че от тази представа за неподвижен етер следва неизбежно, че големината на скоростта на светлината, измервана от на-блюдател в движение спрямо етера, ще зависи от това движение и в частност от посоката на неговата скорост. Ако с е скоростта на светлината спрямо неподвижния етер, - a v e скоростта на наблюдателя спрямо етера, то съгласно класическата кинематика скоростта на светлината, измервана от наблюдателя, би била с-v или с г според това, дали той се движи в същата или в противоположната посока на тази на светлината. Наблюдател, който априори не познава движението си спрямо етера, би могъл да го установи експериментално, ако иусне светлинни сигнали във всички посоки и измери времето, за което тези сигнали достигат точките на сфера с център в светлинния източник. Ако имаше движение спрямо етера, етерният вятър би повлиял на сигналите по такъв начин, че първи да достигнат повърхнината на сферата тези от тях, чиято посока е точно противоположна на посоката на движението, а последни - онези, конто имат посоката на движението. [25]