Cтраница 1
Една система X ще наричаме независима, ако никой от циклите и не може да се изрази чрез останалите. [1]
Една друга идея за получаване на пермутационни главоблъсканици, която вероятно принадлежи на майстора на логически играчки Раул Раба, е подвижните елементи на игра-та да са образувани от общите части на два ( или по вече) пресичащи се кръга. [2]
За една произволна риманова метрика величините Q изобщо са различии от нула, а свързаните с двете изображения репери имат различии ориентации. [3]
Поскольку една из задач данного научного исследования заклю-чается в том, чтобы предоставить информацию о переоборудовании завода и связанного с ним предприятия по производству катализатора ( если такое переоборудование окажется необходимым), вряд. С другой стороны, уже тот факт, что был предложен вполне конкретный новый носитель катализатора, вероятно, означает, что накопилось достаточное количество данных для первой оценки капитальных затрат. [4]
Това е една наистина вълшебна играчка от серията на Рубик ( фиг. [5]
Лапласиан на една функция. [6]
Само с една формула по-ставяме останалите букви на местата им, Тъй като буквите са 3, възможни са 6 различии положения. За всяко построяваме необходимата формула и така получаваме С, - Cs; графиките им са дадени на фиг. [7]
Редът на една перму-тация е равен на най-малкото общо кратно от дължините на нейните цикли. [8]
Нека С е една геодезична линия в римановото пространство Уп. С всяка точка М от С е свързан единичен вектор и, допирателен към С, и когато минаваме от точката М към някоя безкрайно близка до нея точка върху С, абсолютният диференциал на и е нула. Но този абсолютен диференциал съвпада с абсолютния диференциал на вектора-образ в л при едно представяне от втори ред на околността на М, например онова, което дефинира пренасяне на евклидовата метрика. [9]
Понеже това е една от най-трудните главоблъсканици, разглеждани засега в книгата, ще опишем по-подробно алгоритъма за подреждането. Той се състои от пет етапа. [10]
Когато е дадена една база на Е, всеки вектор х на Е може да се представи по един-единствен начин като линейна комбинация на векторите от тази база. [11]
Да внесем в Еп една структура на истинско евклидово пространство, като въведем положително дефинитна основна квадратична форма. Казваме, че променливият вектор х клони към вектора пула ( или по-кратко: към нула), ако скаларът х клони към нула. Ясно е, че тази дефиниция не зависи от избраната квадратична форма. [12]
Тъй като умно-жаването с една транспозиция сменя четността на пермутацията, Р и у са с различна четност. Нека с а означим онази от тях, която е четна. [13]
Да разгледаме сега отделно една такава призма, заела фиксирано място в пространството. Означаваме ед-ната и основа с 1, а другата с 2; номе-рираме върховете на всяка от основи-те последователно с числата 1, 2, 3 и 4, като симетричните спрямо центъра на призмата върхове имат еднакви номера. По колко различии начина можем да я поставим на едно и сыцо място в пространството. [14]
Да разгледаме отново в една непрекъсната среда произволна затворена повърхнина 5, заграждаща облает с обем V и да напишем класическите условия за равновесие на системата сили, състояща се от външните сили, действуващи върху тази част от средата, и от инерч-ните сили. [15]