Cтраница 2
В тази глава са описани около 50 пермутационни главоблъсканици с просто устройство, разпределени в ня-колко групи. За изработването на иг-рите от първата трупа ( от типа пъте-шествия по графи) от читателя не се изискват никакви специални умения, а игрите с детски кубчета са почти гото-ви. [16]
От тази теорема получаваме някол-ко важни следствия. [17]
С тази дефиниция лема 9 изразява, че Л е п - 2-кратно транзитивна трупа, а Sn е п - кратно транзитивна трупа. [18]
От тази теорема следва, че само в половината от случайте на разбърква-не можем да подредим играчката. Да пресметнем техния брой. [19]
Естествено тази терминология се мени според това, кое от двете пространства Еп или Еп се счита за първо. [20]
В тази последна глава разглеждаме няколко игри, конто са с по-сложно устройство от описаните в I гл. [21]
За тази цел да предположим, че Т е тензорно произведение на q контравариантни или ковариантни вектора. [22]
Задачата при тази главоблъсканица е доста сложна: единадесетте квадрата и де-сетте гриъгълника трябва да попад-нат на местата си, както е означено на фиг. За разлика от триъгълниците квадратите не могат да се преориен-тират и затова са номерирани като в доминото. Това е един начин за запис-ване на числата, при който положе-нието на плочката не играе роля. [23]
Ще завършим тази точка с едно важно понятие - изоморфизъм между групи. [24]
Реализация на тази игра като пътешествие по граф е показано на фиг. Това не е трудно и го предоставяме на читателя. [25]
До края на тази глава ще предполагаме, че е дадено едно точково евклидово пространство л с п измерения, в което си поставим е за цел да изучим известен брой геометрични понятия. За да различаваме тези координати от други, конто сега ще въведем, ще ги наричаме право линейны. [26]
С помощта на тази теорема се извежда лесно по чисто геометри-чен начин, че геодезичните линии в риманово пространство са кривите, определящи екстремната дължина на дъгата между две фиксирани точки, но ние споменаваме това само мимоходом. [27]
По протежение на тази геодезична линия параметрите ql са функции на t, конто определят разглежданото движение. [28]
Към края на тази глава възнамеряваме да дадем някои приложения на тензорното смятане към динамиката на непрекъо натите среди. Исторически идеята за тензорите възникна благодарение на тру-довете на физика Фойгт върху деформацията на кристални среди и наименованиетб си те дължат на теорията на еластичността. Сред всички класически теории тя може би е онази, в която тензорните ме-тоди са се оказали най-полезни благодарение на лесното въвеждане на криволинейните координати, конто са най-подходящи за разглежда-ните физични проблеми. Най-после общите уравнения на непрекъсна-тите среди, конто ще изведем, са твърде важни поради използуването им от Айнщайн в общата теория на относителността. [29]
В рамките на тази книга ние сме принудени да се ограничим с тези сравнително елементарни разглеждания и да отправим читателя за повече подробности към специалните трактата, посочени в библио-графията. [30]