Cтраница 2
Нека въртенето на Ч - 120 отъждествим с елемента с ( 1, 2, 3) на С3, тогава въртенето на - 120 240 и елементът с2 ( 1, 3, 2), а въртенето на 0 360 е елементът с3 I. Да означим с а ( 1, 2, 3, 8, 7, 6) пермутацията, която премества пулчетата по цикъла А ( фиг. [16]
Нека споменем, че във II гл. G ( A B) - там преброихме конфигурациите, при конто е възможно подреждането. Ако идеята, из-ползувана там, се даде в алгебрична форма, ще видим, че групата на играта 10 триъгълника може да се разглежда като подгрупа на друга импримитивна трупа, чиито класове на импримитив-ност съдържат по 6 елемента. [17]
Нека А и В са два цикъла. Ще казва-ме, че А и В се допират, ако В А, B - ltA и сечението им АГ В образува верижка както в / 4, така и в В. А, а за обратния му - че е противно ориентиран с А. [18]
Нека положим Л, В и В А. [19]
Нека А; А, В, С е свързана независима система от допиращи се цикли, като Л ФЗ, Л ФЗ и С ФЗ. Тогава с помощта на А, В, и С може да се пост-рои такъв 3-цикъл ( а, А, с), че система-та А; А, В, С, ( а, Ь, с да бъде свързана система от допиращи се цикли. [20]
Нека за поне два от циклите е изпълнено условието на I теорема за 3-циклите. Тогава с помощта на тези два цикъла по-строяваме желания 3-цикъл. [21]
Нека В и Ak са ед-накво ориентирани. [22]
Нека В и i са еднакво ориентирани. [23]
Нека k 2 или пък k 2 и не са изпълнени условията ( 1) и ( 2) от I теорема за 3-цикли. Тогава, ако X съдържа 3-цикъл, по III теорема за 3-циклите ( j ( X) съдържа алтернативна-та трупа Ап над множеството X. Ak, ( a, b, с) да бъде свързана система от допиращи се цикли. Тогава G ( X) и G ( X) са една и съща трупа. [24]
Нека яФб и G не се състои само от един многоъгълиик. [25]
Нека проверим формулата за броя на циклите. [26]
Нека / сдорфовы римано-вы поверхности. Нехаусдорфовы многообразия обычно не рассматриваются в топологии и теории римановых поверхностей. Однако именно они играют решающую роль в разбираемых ниже задачах аналитической классификации. [27]
Нека х и у са два вектора, чието ска-ларно произведение е нула. В частния случай, когато разглежданото евклидово векторно пространство е пространството на свободните век-тори от елементарната геометрия, векторите х и у са взаимно перпен-дикулярни или поне единият от тях е нула; тези различии случаи обе-диняваме, като казваме, че векторите са ортогонални. [28]
Нека ( О, е) и ( О, еу) са два произволни репера на я. За да фиксираме всеки репер спрямо другая, отнасяме началото на всеки от тях спрямо другия и векторите на всяка от базите към другата база. [29]
Нека С е една геодезична линия в римановото пространство Уп. С всяка точка М от С е свързан единичен вектор и, допирателен към С, и когато минаваме от точката М към някоя безкрайно близка до нея точка върху С, абсолютният диференциал на и е нула. Но този абсолютен диференциал съвпада с абсолютния диференциал на вектора-образ в л при едно представяне от втори ред на околността на М, например онова, което дефинира пренасяне на евклидовата метрика. [30]